Враца
Град Враца е разположен в подножието на Врачанския балкан, върху наносния конус на р. Лева при излаза й от живописния пролом Вратцата, на 309 м надм. в. Отстои на 116 км от София, на 16 км от Мездра, на 97 км от Оряхово. Днешният град е наследник на средновековния български град Вратица, получил името си от споменатия пролом. Още през X и XI векове Враца е бил център на значителен район с оживена размяна. През XIII и XIV век се е развивал като укрепен град. Важна роля за развитието на града допринася кръстопътното му положение и богатите околности в Стара планина с медни и оловни руди, тучни пасища, плодородните земи на дунавската равнина - водите на р. Лева. Тук се е развило минното дело и животновъдството, както и голям пазар. Обменяли се полско-земеделски с планинско-животновъдни продукти.До Освобождението от турско робство Враца е стратегическо, гарнизонно и по пътно селище, което е бранило Згуриградския проход и пътищата към дунавските прис танища - Видин, Лом и Оряхово и към вътрешността за София, Етрополе, Пловдив и др. Освен като гарнизонен Враца се развивала и като занаятчийски, търговски и админист ративен център. Занаятчийството и търговията процъфтяват особено през XVIII и XIX в. Още през XV век съществуват документи, които свидетелстват, че във Враца е имало откупчици на държавните приходи, които разполагали с големи парични средства. Към средата на XIX в. Враца имала към 2500 къщи, от които около 700 са били на джелепчии, като от тях 100 са имали капитал, а другите са работели при тях. Към 700 къщи са били на табаци /кожари/, чиито табахани са били по двата бряга на р. Лева. 150 къщи са били с дюкяни на чехлари, 150 са били на терзии и чохаджии, над 100 на копринари, бакали и др. Най-развити занаяти са били абаджийският, кожарският и златарският, а от търгов ските клонове продажбата на месни и млечни продукти - пастърма, сирене, масло. Тър говията надхвърляла рамките на града и санджака му и достигала пазарите на Лион, Виена, Букурещ и Цариград.
От рударството добивали мед, олово, цинк и сребро. От реките се събирало злато и така се развива златарството. С този занаят врачани се прочули навсякъде из нашите земи. ф. Каниц в книгата си "Дунавска България и Балкана" е отбелязал: "Врачанските златари се радват на особена слава по цяла България и Тракия". Златарите работели как то по поръчка, така и за пазара и били обособени в златарска чаршия, но имало и такива, които работели и по домовете си. Златарски работилници съществували по околните ма настири. От другите занаяти с известност било и копринарството /около 50 долапи заточене на коприна/, тъкачеството и железарството. В навечерието на Освобождението Враца е бил виден търговски град на коприна, вълна, кожи и сахтян. Според Ф. Каниц в 1871 г. във Враца е имало представител на фирма от Марсилия, който купувал годишно 300 хил. кожи. Същият автор споменава Враца с богата пазарна улица и добавя : "Враца днес, както и някога, е един от най-големите търговски градове на България. Магазините на града се пълнят със сурови кожи, восък, мед, вино, царевица". Според този автор Вра ца имала 13,5 хил. жители и 2400 къщи.
След Освобождението със замирането на занаятите Враца запада, а с построява нето на жп линия София-Варна й се отнемат и част от търговско-пазарните функции от Мездра и по-малко от Роман. Като важен гарнизонен, административен и просветен цен тър Враца постепенно натрупва капитали за трансформация на някои занаяти в по-мо дерни работилници и индустриални предприятия. Особен разцвет получил коларският занаят, но вече не за каруци, а за изработването на кабриолети и файтони, болнични дилижанси и др.
С прокарването на жп линия Мездра-Враца-Лом /1913 г./ и продължаването й от Брусарци за Видин /1923 г./ във Враца израстват нови индустриални заведения - фабрика за печки и огнеупорни каси, тухларско-цигларски, въжарски и др. Изгражда се бубарска опит на станция, фабрика за платове, дърводелска /калъпи за обувки/, за паркет, за училищни чинове и др. Организират се и редица кооперации - лозарска "Веслец", млекарска "Окол чица", коларска "Гранит" и др. Откриват се занаятчийско училище, тъкачно, промишлено, коларо-столарско, институт за борба с болестите по свинете. Но липсата на по-големи индустриални предприятия се отразява на нарастването на града. През 1880 г. той набро ява 11 190 ж., през 1934 г. -15177, през 1946 г. -19 620, през 1970 г. - 49 417,1985 г. - 74 712 и през 1992 г. - 75 450 ж.Враца се наложи като важен център на химическата промишленост. Стопанският химически комбинат е изграден в източната част на града между шосето и жп линията Враца-Мездра.Произвежда 43 % от азотните торове на страната. Произвеждат се около 400 хил. т синтетичен течен амоняк, 800 хил. т карбамид, 300 хил. т аргон, серовъглерод, амониевосулфиден разтвор, катализатори и др. Към комбината има цех за резервни час ти и нестандартно оборудване за химическата промишленост, както и за метални изде лия - гаражи, структури за лозници и отделни елементи. Пак към комбината е изградена първата у нас газова ТЕЦ с мощност 200 хил. кВтч.